- Публикувана: 24 март 2007, 17:00 ч.
- Последно мнение: 16 авг. 2009, 16:18 ч.
ЗА или ПРОТИВ настаняването на възрастни хора в старчески домове
Аз писах и преди в темата, за бабата, която гледахме с мъжа ми.Вече е настанена в дом и да ви кажа й е по, ама много по-добре.Ние въобще нямахме време за нея.Само й носехме да яде и й изхвърляхме гърнето.А тя, жената сляпа и само из стаята си ходеше.Никой не беше идвал да я види от близо година, защото другите бабички в махалата окапаха и те .А сега там има много старци, говорят си, заедно са ,хранят я, лекуват я адеквактно.Ние тука само се притеснявахме нещо като й стане, защото личния й лекар не идваше с дни да я види след като го викнеш.
И за нас е по-добре.Преди къщата вонеше, защото тя пикаеше навсякъде, а не търпеше памперс.Никого не можех да си поканя, а и малко дете имам.Сега се успокоихме и е друго, казвам ви, който не го е патил, той не може да го разбере.
Има и друго, сега като изчетох няколко мнения се сетих.Ето наща баба/тя е на мъжа ми/, например, няма обоняние вече и като не вижда, въобще не се вълнува какво е наоколо.Тя каза:"Живеем за да ядем".За мен е безмислено, но щом това я радва-ОК.Аз просто не мога да понеса повече да съм болногледачка.Една шизофреничка гледахме, в много лошо състояние и тази баба, просто нямам сили повече.Детето ми също има нужда от грижи, не мога да го пожертвам заради тях.
И за нас е по-добре.Преди къщата вонеше, защото тя пикаеше навсякъде, а не търпеше памперс.Никого не можех да си поканя, а и малко дете имам.Сега се успокоихме и е друго, казвам ви, който не го е патил, той не може да го разбере.
Има и друго, сега като изчетох няколко мнения се сетих.Ето наща баба/тя е на мъжа ми/, например, няма обоняние вече и като не вижда, въобще не се вълнува какво е наоколо.Тя каза:"Живеем за да ядем".За мен е безмислено, но щом това я радва-ОК.Аз просто не мога да понеса повече да съм болногледачка.Една шизофреничка гледахме, в много лошо състояние и тази баба, просто нямам сили повече.Детето ми също има нужда от грижи, не мога да го пожертвам заради тях.
Аз писах и преди в темата, за бабата, която гледахме с мъжа ми.Вече е настанена в дом и да ви кажа й е по, ама много по-добре.Ние въобще нямахме време за нея.Само й носехме да яде и й изхвърляхме гърнето.А тя, жената сляпа и само из стаята си ходеше.Никой не беше идвал да я види от близо година, защото другите бабички в махалата окапаха и те .А сега там има много старци, говорят си, заедно са ,хранят я, лекуват я адеквактно.Ние тука само се притеснявахме нещо като й стане, защото личния й лекар не идваше с дни да я види след като го викнеш.
И за нас е по-добре.Преди къщата вонеше, защото тя пикаеше навсякъде, а не търпеше памперс.Никого не можех да си поканя, а и малко дете имам.Сега се успокоихме и е друго, казвам ви, който не го е патил, той не може да го разбере.
Има и друго, сега като изчетох няколко мнения се сетих.Ето наща баба/тя е на мъжа ми/, например, няма обоняние вече и като не вижда, въобще не се вълнува какво е наоколо.Тя каза:"Живеем за да ядем".За мен е безмислено, но щом това я радва-ОК.Аз просто не мога да понеса повече да съм болногледачка.Една шизофреничка гледахме, в много лошо състояние и тази баба, просто нямам сили повече.Детето ми също има нужда от грижи, не мога да го пожертвам заради тях.
И за нас е по-добре.Преди къщата вонеше, защото тя пикаеше навсякъде, а не търпеше памперс.Никого не можех да си поканя, а и малко дете имам.Сега се успокоихме и е друго, казвам ви, който не го е патил, той не може да го разбере.
Има и друго, сега като изчетох няколко мнения се сетих.Ето наща баба/тя е на мъжа ми/, например, няма обоняние вече и като не вижда, въобще не се вълнува какво е наоколо.Тя каза:"Живеем за да ядем".За мен е безмислено, но щом това я радва-ОК.Аз просто не мога да понеса повече да съм болногледачка.Една шизофреничка гледахме, в много лошо състояние и тази баба, просто нямам сили повече.Детето ми също има нужда от грижи, не мога да го пожертвам заради тях.
Напълно те разбирам....и аз бих постъпила така. Така и за теб е по-добре тъй като ще имаш време за детенцето си, и за бабата е най-добре.
оу, не. И тези които са "ЗА" бих питала: Вие искате ли да живеете в старчески дом като остареете?
Защото както ние се отнасяме към родителите си , така и нашите деца ще се отнасят към нас!
Защото както ние се отнасяме към родителите си , така и нашите деца ще се отнасят към нас!
оу, не. И тези които са "ЗА" бих питала: Вие искате ли да живеете в старчески дом като остареете?
Защото както ние се отнасяме към родителите си , така и нашите деца ще се отнасят към нас!
Защото както ние се отнасяме към родителите си , така и нашите деца ще се отнасят към нас!
Да, искам. Не бих се чувствала добре като знам, че ще затруднявам най-близките си, на които в един момент ще им писне да ме обикалят и сигурно уморени и изнервени ще се изпокарат помежду си. Не бих искала и да ги докарвам до финансов крах, като някой не работи, а седи в къщи за да ме обгрижва. Не бих искала да отнемам и от времето, определено за техните собствени деца и семейства. Старият човек, особено ако е на легло или вече не е с всичкия си, е тежко бреме, за което не всеки има психически и физически сили да може да го понесе. И освен това, на мен самата ще ми е безкрайно скучно и мъчително ако стоя затворена между 4 стени и не общувам със себеподобните си, които бих срещнала в домът за стари хора.
Напълно съм съгласна с мнението, че който не го е изпитал на собствен гръб, нищо не знае.
Грижих се за майка ми месеци наред, беше на легло, неподвижна и понякога неадекватна последните седмици... Много хора ме съветваха да я оставя в старчески дом и да си гледам живота. Е, аз не го направих, сърце не ми даваше да я изоставя.... Как съм се справила аз си знам, но бих се грижила за нея и гледала отново и отново. Това е човекът, дал всичко за мен и каквото и да ми е коствало АЗ съм взела правилното решение. Не е имало вариант за мен да отиде в такъв дом.
Не бих могла да кажа за или против! Това е свободен избор на всеки човек....
Не бих могла да кажа за или против! Това е свободен избор на всеки човек....
И тези които са "ЗА" бих питала: Вие искате ли да живеете в старчески дом като остареете?
Да, бих предпочела децата ми да живеят собствения си живот и да не им тежа, когато/ако се окаже, че не мога да се обслужвам сама.
На млади години е лесно да се мисли, че е по-добре сам да отиде човек в старчески дом. Но дали по същия начин ще мисли и като остарее? Като остареят хората започват да приличат отново много на децата и искат цялото внимание на света, защото се чувстват стари, и самотни. Най-често вече единият от съпрузите е починал и са останали децата.
Инстинктът за самосъхранение не престава да съществува след средната възраст. Става дори по-силен. На нигото не му се умира в самота.
Инстинктът за самосъхранение не престава да съществува след средната възраст. Става дори по-силен. На нигото не му се умира в самота.
Здравейте,
след като отделих няколко часа да чета този форум разбрах че има доста хора които са запознати с проблемите на старите хора. Дядо ми е на 82 години
на скоро му откриха тумор в главата. С влизането си в болница ТОЙ стана неадекватен , викане , мятане трябват поне двама санитари да го успокоят ,
докторите му поставят инжекции с успокоителни няколко пъти дневно и му дадоха най-много 6 месеца. Баба ми е с един крак и не може да говори след наскоро прекаран инсулт. Питах се дали някои от вас може да ми препоръча Хоспис или старчески дом в Пловдив в който да се грижат добре за дядо ми . Проблемът е че никои от роднините ми не е медицинско лице и не може да поставя инжекции а още по-малко да успее да го удържи. Ще съм ви много благодарен ако ми дадете съвет . Предварително ви благодаря.
след като отделих няколко часа да чета този форум разбрах че има доста хора които са запознати с проблемите на старите хора. Дядо ми е на 82 години
на скоро му откриха тумор в главата. С влизането си в болница ТОЙ стана неадекватен , викане , мятане трябват поне двама санитари да го успокоят ,
докторите му поставят инжекции с успокоителни няколко пъти дневно и му дадоха най-много 6 месеца. Баба ми е с един крак и не може да говори след наскоро прекаран инсулт. Питах се дали някои от вас може да ми препоръча Хоспис или старчески дом в Пловдив в който да се грижат добре за дядо ми . Проблемът е че никои от роднините ми не е медицинско лице и не може да поставя инжекции а още по-малко да успее да го удържи. Ще съм ви много благодарен ако ми дадете съвет . Предварително ви благодаря.
Аз много исках да гледам свекърва си,да не усеща самотата,смятах че с наше присъствие ще по весело,но тя като че ли се дразнеше от нашето ежедневно присъствие,искаше и така правеше,че да си остане самичка...а често ни звънеше по телефона...Всеки случай сам за себе си.Според мен възрастният човек е достоен за почит и уважение.Мисля си още,че те са рамо до рамо със смъртта и това ги прави от време на време чудати.Без тях семейството не е цяло,говоря в най добрия случай...
оу, не. И тези които са "ЗА" бих питала: Вие искате ли да живеете в старчески дом като остареете?
Защото както ние се отнасяме към родителите си , така и нашите деца ще се отнасят към нас!
Защото както ние се отнасяме към родителите си , така и нашите деца ще се отнасят към нас!
Да, искам. Не бих се чувствала добре като знам, че ще затруднявам най-близките си, на които в един момент ще им писне да ме обикалят и сигурно уморени и изнервени ще се изпокарат помежду си. Не бих искала и да ги докарвам до финансов крах, като някой не работи, а седи в къщи за да ме обгрижва. Не бих искала да отнемам и от времето, определено за техните собствени деца и семейства. Старият човек, особено ако е на легло или вече не е с всичкия си, е тежко бреме, за което не всеки има психически и физически сили да може да го понесе. И освен това, на мен самата ще ми е безкрайно скучно и мъчително ако стоя затворена между 4 стени и не общувам със себеподобните си, които бих срещнала в домът за стари хора.
Напълно съм съгласна с мнението, че който не го е изпитал на собствен гръб, нищо не знае.
Абсолютно съм съгласна с написаното
